Често ни е трудно да простим, защото имаме погрешни очаквания какво представлява прошката.
Прошката не е гума, с която изтриваме дадено събитие. Прошката не може да пренапише историята и да промени хода на събитията, така че да си спестим болката. Дори и след като сме простили, дадена случка ще продължи да е част от живота ни. И именно приемането на този факт е важна част от това да продължим да живеем живота си в хармония.
Прошката не е просто да захвърлим всичко настрани и да продължим, сякаш човекът, който ни е наранил, не съществува. Този неумел опит да забравим нещата много прилича на бумеранг: колкото по-силно захвърляме обидата, гнева и болката далеч от нас, с толкова по-голяма сила ще се връщат обратно. Обикновено когато най-малко очакваме
Да простиш не означава на всяка цена да бъдеш оново близък с човека, на когото прощаваш. Прошката често е нещо, което засяга най-близките ни хора. И макар "заживели щастливо заедно до края на дните си" да е това, което най-често си представяме и искаме, щастливият живот понякога е по-реален, когато продължим отделно, но простили.
А според вас какво още погрешно се смята за прошка?
Comments